Татко....

Вглеждам се в очите ти и виждам себе си-

горда,силна и непобедима.

Това ми даде ти в годините,

научи ме да бъда непоколебима.

Благодаря ти,за тези дарове безценни,

без тебе нямаше да бъда аз.

Нямаше живот да има,

радвам се,че ти си тук със нас.

Трудностите,ти пожелавам да прескочиш,

премеждията с лекота да ги подминеш,

и аз ще бъда там,без да пускам твоята ръка,

ще внасям радост в денят изпълнен със тъга.

Ще те подкрепям както ти подкрепя мен,

ще те обичам до сетния си ден.

Ще гледам с благодарност в очите ти дълбоки,

ще се опитам да премахна болките жестоки.

Ще се боря,за да бъдеш ти добре,

макар и да не мога да върна годините,които живота ти отне.

Силует

В сянката на мрака

силует лъжлив на стола в кухнята седи.

Опитва прошка да поиска ,

но не е лесно както преди.

Момичето наивно по пътя свой пое

за нея времето е минало ,друг мястото зае.

А силуета продължава нея да зове,

но вече се отказа

сърцето си той там ще погребе.

Вместо с пръст ще го зарови със своите непростими грехове

Сълзите в кутия ще запази,да напомнят за неговите страхове.

На земята свлича се сега,

до него-разкаянието негов най-добър приятел е ,

а до скоро бяха врагове.

Любов от втори поглед

Предварително се извинявам(на читателите)за несъвършения и груб вид на статийката по-долу.Поради липсата на време се получи само това...

Въпреки че лятото не е приключило,смело мога да кажа,че това е един от най-пълноценните ми периоди в моя нетолкова дълъг живот.
В тежките летни дни,през времето останало за отмора от нелеката всекидневна работа в мен се роди една нова страст,една неосъзната досега любов.Любовта към Книгата.До този момент не вярвах,че това ще се случи,колкото и да ме е срам да си го призная.Сега разбирам,че просто не съм попадала на подходящата книга,която така да заинтригува съзнанието ми и да активира мислите ми,че да не мога да спра да чета и да искам още и още информация,която да понеса с лекота.
Отчасти заслуги има и университета,защото преди да започна работа минах през библиотеката,за да взема "нещо лекичко"за четене през лятото,за убиване на времето поради липса на телевизор и интернет.От там започна всичко.Това "нещо" за четене през лятото беше със сърържание от 500 страници,които неусетно се прелистиха за минимално време.Вече заинтересована (от три години работя в Обзор)разбрах къде се намира библиотеката и неусетно за два месеца картона ми се напълни толкова колкото всички картончета,които съм имала на свое име в библиотеките,които съм посещавала от както се помня!Но за две книги държа да споделя.Две книги,които промениха концепцията ми за живота,може би не точно променили,а затвърдили окончателно.Няма да се опитвам да ги преразказвам,не съм толкова добра,за да го направя.Но някой ден и това ще стане :)Просто ще споделя кои са"Хора на лъжата"-Морган Пек,и изключителната книга на Ориана Фалачи "Силата на разума"

засега това от мен,а след някоя и друга книга пак :)

Да се завърнеш у дома

Връщам се отново в моя роден дом.Но отминалите години вече са се наложили тук и промяната,която виждам е жестока.Хората са различни,виждам толкова непознати лица,сградите не са същите,дори градинките пълни с цветя вече пустеят.Но надеждата,че когато изкача безбройните стъпала на моя блок и отворя входната врата отново ще видя всичко онова,което оставих преди време и най-вече теб майко,ме крепи.Пътят до петия етаж е толкова дълъг.Забързвам крачка,а ми се струва,че се отдалечавам,нямам търпение да те прегърна,мамо.Минаха няколко минути докато се изкача,а ми се сториха години.Годините,които ме нямаше до теб.Със зачестен пулс се спирам пред вратата задъхана от бързината.С треперещи ръце бъркам в джоба на сакото си,за да изкарам ключа,който ше ме отведе до теб.От бързината го изпускам и нетърпението в мен се засилва.Завъртам ключалката и отварям тежката врата.Вдишвам дълбоко,за да усетя аромата,който по принцип се носи от кухнята,но единствената миризма,която усещам е на вехто.На вратата вместо теб ме посреща едно малко паяче,вплело своя дом.Викнах"Мамо",но никой не ми отговори.Гласът ми потъна и се удави в тази пустота.Една сълза напираше в очите ми,но аз не я пуснах да излезе,защото надеждата,че ще те гушна все още намираше място в сърцето ми.Знаех,че като отворя вратата на спалнята ще те видя полегнала на леглото да четеш книга или да гледаш телевизя.Трябваше да направя само две крачки,но сякаш краката ми се вкопчиха в прага и не искаха да помръднат.Замръзнах,единственото живо в мен бе тази малка сълза,която напираше да излезе.Поседях няколко секунди неподвижна,тогава целият ми живот прекаран тук мина през очите ми.Имаше моменти,в които се чувствах тъжна и безсилна,но хубавите спомени бяха много повоче.Тук бях щастлива благодарение на теб,майко.Събрах сили и с лек натиск натиснах бравата на вратата надолу.Тя се отвори,но все още не виждах нищо.Страхът,че няма да си там ме изгаряше отвътре,а тишината засилваше това усещане.Когато започнах да разтварям вратата един остър звук прониза тишината.Звучеше толкова тъжно..Затворих очи не исках да видя истината,която предусещах.Отворих широка вратата,събрах смелост и погледнах напред,тогава от очите ми бликнаха хиляди сълзи-те бяха толкова горчиви и истински.Мъката и радостта се бяха скрили в тях.Мъката бе затова,че ме нямаше толкова години до теб,а радостта бе от това,че отново виждам красивата ти усмивка на снимката под,която пишеше:В памет на починалата".

Никога не бях ти казвала преди какво реши за мен съдбата и какво ми отреди.

Сега седни на стола,слушай и не говори,

и след това което кажа без да се замисляш ми прости.

Никога не съм била добрата,примерната,не съм олицетворявала жената.

Дъщерята нежелана,

Разочарованието,

Незарастващата рана…

Спадове-Възходи,

Скитница,която по улицата броди.

Блудница без дом,

За момчетата утеха,

Кучетата ми бяха единствена подкрепа.

Ръка протегната за някой цент,

Хероинът в живота ми е диригент.

Отблъсната,

Захвърлена ,

Намразена…всеки гледа и подвиква ми:Прокажена!!!

Мястото ми в Ада се намира,

Света не е за мен,той само хубавите хора си подбира!